плъ̀тно нареч. Непосредно до нещо, без да остава празно пространство. Човекът се прилепи плътно до колата и погледна вътре. Л. Стоянов. Сега богомолците стояха плътно един до друг, притискаха се, едвам успяваха да се прекръстят, да превият гръб по посока към олтара. Дим. Талев.
|