плю̀вам, -аш, несв.; плю̀вна и плю̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плю̀внат и плю̀нат, св., прех. и непрех. Разг. Плюя. Като плюваше на ръката си, той силно развъртваше чука пред себе си. Д. Немиров. Селямсъзът си купуваше шаран, но, щом вадя, че Тарильомът и пой си взел вече, хвърли шарана...и плюна въз рибата на Тарильома. Вазов.
|