плю̀нча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Мокря с плюнка. И денем не излизаше твърде често. Седеше си до печката, плюнчеше малко моливче и все правеше някакви сметки на цигарената си кутия. Г. Караславов. плюнча се страд.