плюс, плю̀сът, плю̀са, мн. плю̀сове, плю̀са (сл. ч.), м. (лат.). 1. Мат. Знак, който означава действието събиране или положителна величина (+). Противоп. минус. Напиши плюс. 2. Мат. Само ед. Положителна величина. Минус на минус дава плюс. 3. Прен. Предимство, положително качество в повече в сравнение с някого или с нещо. Негов плюс е, че владее няколко чужди езика. Това предложение има редица плюсове. 4. Като съюз. Означава прибавяне, добавяне на нещо; и. Три плюс едно дава четири.
|