плющя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. плющя̀л, -а, -о, мн. плющèли, несв., непрех. При силно удряне или бързо движение издавам шум, подобен на плясък. Вън се чу глъчка и шум от камшик, който плющеше по гърба на някого. Елин Пелин. И беше тихо тук (в кафенето), макар и да имаше толкова люде, не плющяха карти, не тропаха пулове по дървени табли, не се дигаше комарджийска глъчка. Дим. Талев. Куршумите все плющяха в стените. Вазов. || При силен вятър издавам шум като плясък. Високо, високо се развяваха знамената, плющяха, пращяха. Смирненски. Стените на палатката се огъват под напора на вятъра и глухо плющят. Л. Стоянов. Вятърът се усилваше и кланите се превиваха и плющяха над главите на пътниците. Вазов. □ Дъжд плющи – лее се, излива се в голямо количество, с плясък. Дъждът плющи по асфалтираната улица. К. Константинов. Навън не се виждаше нищо; чуваше се само, че плющи дъжд и че ручи придошлият дол. И. Волен. Ям та ушите ми плющят (разг., шег.) – ям с голяма охота, бързо и лакомо. Яде бай Ганьо, брей, не се шегува, яде та ушите му плющят! Ал. Константинов.
|