пля̀свам, -аш, несв.; пля̀сна, -еш, мин. св. -ах и плèснах, св., прех. и непрех. Пляскам. В същия миг с дясното око видя, че ниският готвеше бича да го плесне. Вазов. И пляснат (самодивите) с ръце, па се прегърнат, / и с песни хвръкнат те я небесата. Ботев. И той го дръпна за ръкава, замахна, и камшикът плясна по неговия гръб. Влайков. Ти да мълчиш, бе! – цапна го по главата Дългият Иван. Калпакът на бившия дюкянджия плясна на земята. А. Гуляшки. Орелът плясна криле и отлетя. плясвам се, плясна се възвр. и страд.
|