|
пля̀скам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Удрям с плясък някого или нещо. Аз трябва да съм чел хубаво и с висок глас, та учител Никола никога не ми е пляскал шамар. Влайков. || Удрям ръцете си една о друга, като израз на някакво чувство. Полудейте, и аз ще полудея! – викаше Колчо като безумен, хвърли си феса нагоре, пляскаше с ръце. Вазов. 2. При удряне издавам плясък. Обсадените слушаха как пищят куршумите през отверстията на покрива, през дупките на зидовете и пляскат в камъните. Вазов. Припряно тропаше точилката по софрата, пляскаше и шумеше недоразточената кора. Дим. Талев. || За вода, река и под. – вълнувам се, движа се с плясък. Лей се, Дунаве славянски, / ти от векове тук стенеш, / с кръв и сълзи се залян, / шумиш, пляскаш и се пениш като свързан великан. Вазов. пляскам се възвр. и страд.
|