пля̀сък, мн. -ци, м. Шум от падане върху вода, от раздвижване на голямо количество вода, от удар с бич, с ръце и под. От зидовете се откъртваха от време на време едри камъни и с глух плясък падаха в малко застояло езерце. Ст. Загорчинов. Вълна вълната юни с плясък. Н. Ракитин. Затова аз, може би, обичам / необхватните с око поля, / конски бяг под плясъка на бича, / волен глас, по вятъра разлян. Багряна.
|