пля̀чка ж. 1. Нещо заграбено или отвлечено, обикн. при военни действия. Сбрани в бели шатри, вождите на Симеона говореха тихо за миналия бой и деляха вече безчетната плячка. Н. Райнов. Ни роби пленихме, ни кой знае каква плячка ще делим помежду си. Ст. Загорчинов. Кърджалиите оставиха конете си и се спуснаха да грабят Индже остави плячката на другите – нему не му трябваше плячка. Йовков. 2. Животно, уловено от друго животно за храна; лов. Той (кленът) е хищник, не плува като мрянката по дъното, а си търси плячката високо във вировете и обича дълбочината. Ем. Станев.
|