пля̀чкаджия, -та, мн. -ии, м. Човек, който плячкосва. Комендантинът уж бил издал вече заповед да престанат свирепствата, но необузданите плячкаджии не искали и да чуят. З. Стоянов. Защо? Защото сте коренили гората / Плячкаджии / Грабители! Разбойници! Йовков.
|