|
чàдо, мн. чадà ср. (цел.). 1. Църк. Обръщение на духовно лице към мирянин или към по-млад духовник. Изповяда му се тя от сърце. — Не си прегрешила с нищо божия закон, чадо мое, — каза ѝ старият свещеник. Дим. Талев. Чада мои, — обърна се той към Борис. — Обърнете се към стената, за да мога с всекиго от вас да поговоря насаме. Г. Караславов. 2. Чедо. От деветина братя / и девет мили чада / остана той самичък / на този свят да страда. К. Христов. Моят колега е младо, интелигентно момче. Богатско чадо, дошло в село колкото да си почине. Йовков.
|