Речник

чàкам, -аш, несв. 1. Стоя, намирам се някъде, докато стане нещо, за което предварително зная, че ще стане; очаквам. Скрит в пустата воденица, Огнянов чакаше появяването на някой приятел. Вазов. Майка ѝ стоеше и я чакаше с наранено сърце. К. Петканов. Те едва се крепяха върху седлата на конете си и чакаха да чуят какво ще рече Шибил. Йовков. Седна и той край тях и чака пак да запее младата жътварка. Влайков. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още от преди три-четири дни. Йовков. 2. Търпеливо прекарвам известно време, докато стане нещо, обикн. приятно, или се свърши нещо неприятно. Искаше ми се да я видя. Цял ден бях чакал този вечерен час. Елин Пелин. Досега Стоил беше чакал удобно време, за да може да поговори на Делчо нещо повече за себе си. Йовков. Безработните чакаха края на дългата и мрачна зима. Чакаха го безмълвно и мрачно. Дим. Димов. 3. Желая, надявам се. Момчето това и чакаше — дигна чука и започна да слага удар след удар върху желязото. Йовков. 4. Предполагам, мисля, че ще стане, ще се случи нещо; допускам, очаквам. Всички, що се познаваха с Бойчо, стояха на тръне, а другарите му по идея чакаха издайство. Вазов. След първата поличба той чакаше втора. Йовков. Не чаках това от тебе, Еньо. Бива ли така да говориш? Елин Пелин. 5. Само 3 л. Предстои ми да върша или да стане с мене нещо. Хай, братя вървете да спите, че утре ни чака път и работа. Ст. Загорчинов. Останеш ли с нас, чака те или бесилка, или куршум. Дим. Ангелов. Нейко искаше да намекне за усилената работа, която чакаше всички по вършитба. Йовков. 6. Обикн. след въпросит. местоим. или нареч. — не предприемам нищо, бездействам; стоя, бавя се. Убийте ме! На гърдите ми! Удряйте. Сам съм. Що чакате? Вазов. 7. Обикн. в пов. — спирам се за кратко време, докато дойде някой или докато стане нещо; почаквам. От могилата, дето стоеше мандрата, се спущаха черкези и му махаха да чака. Вазов. Цвета забърза и не го погледна, – Цвето, Цвето, чакай. Една дума само искам да ти кажа. Елин Пелин. || Само в пов.: а) Не почвай, спри, стой! Чакай, Делчо, да се не изплашат женорята и децата. Вазов. Какво правиш? Чакай, защо я късаш? Йовков. б) Имай търпение, потърпи, не бързай! Чакай де! Такива работи не стават с бързина. В. Друмев. Чакай да стигнем в село, Иване, че ще видиш как ще ти посвиря. Йовков. 8. Като частица, само в пов.: а) За означаване на подкана; а, хайде. Връщах се, пък рекох чакай да се отбия да видя нивите. Йовков. Чакай да ида у съседа Кола, да взема една цигарка. Елин Пелин. б) При възражение, несъгласие за нещо. Чакай, човекът е жив, не е умрял още. Йовков. Напоследък това често ми се случва. Трябва да е от старост. – Чакай де, къде си — още петдесет не си навършил. К. Петканов. в) При изразяване на закана, заплашване. Чакай да го науча аз него как се подиграва с хората. Йовков. Чакай, сине майчин, ще те науча аз тебе! — извика Стоичко. Елин Пелин. Чакай, ще ти дам да разбереш! чакам се страд. и взаим. □ Чакам наготово (разг.) — оставям друг да върши за мене това, което аз съм длъжен да извърша. Беше му стеснително че седи така със скръстени ръце, не беше свикнал той да чака наготово. Г. Караславов. Чакам на (от) нещо или от някого (разг.) – уповавам се, осланям се на нещо или на някого. Всички в къщи на мене чакаха. Имаше малко земя и на нея чакаше.