|
чàша ж. 1. Неголям, отворен отгоре съд с разнообразна форма, обикн. от стъкло или порцелан, който служи за пиене на течност. Приятелите поемаха пълните си чаши, чукаха се и пиеха. Йовков. Борис извади от бюфета бутилка коняк и две чаши. Дим. Димов. Под лозата беше приготвена вече голяма маса, отрупана с разни салати и наредени големи винени чаши. Г. Райчев. Бодна чаша. Чаена чаша. 2. Количество течност, която се вмества в такъв съд. Отиваше бързо на тезгяха и пиеше ракия, чаша след чаша. Елин Пелин. От време на време той си наливаше вино и изпиваше чашата до дъно. Йовков. Пантата си поръча чаша ракия. Г. Караславов. □ Вдигам чаша (разг.) — а) Пия. Вдигам чаша след чаша. б) Пия наздравица за някого или нещо. Командирът дигна чашата си за писателите, които намериха братски прием в голямото семейство на дивизията. А. Каралийчев. В чаша да го изпиеш (разг.) — много хубав човек. Да го гледаш, да му се не нагледаш, в чаша да го изпиеш. П. Р. Славейков. Горчива чаша (книж.) — тежко, мъчително изпитание. Обича чашата (разг.) — обича да пие спиртни питиета. Обръщам чаша (разг.) — изпивам нещо на един дъх, до дъно. Чашата на търпението преля (книж.) — изчерпа се всичкото търпение.
|