|
чатàлест, -а, -о, прил. 1. Който има чатал, който е с чатал. Тя бързо захвърли капачката и се затича към една група, която мъкнеше на чаталести клони цели грамади окапала шума. Дим. Ангелов. Намери наблизо чаталест прът и почна да рови рохкавата пръст. М. Грубешлиева. 2. Който е подобен на чатал. Димо ходеше с къса чаталеста черна брада. А. Страшимиров. Гордостта и славата на Сурана (елен) бяха чаталестите му рога. О. Василев.
|