Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
ча
чавка
чад
чадо
чадски
чадър
чадърест
чадърче
чаен
чаир
чай
чайка
чайник
чак
чакал
чакалня
чакалски
чакам
чакане
чакмак
чакмаклия
чакъл
чакълен
чакълест
чакър
чакърест
чал
чалвам
чалване
чалгаджия
чалгия
чалгън
чалдисам се
чалдисвам се
чалдисване
чалма
чална
чалнат
чалтък
чалъм
чалъшкан
чалъщисам
чалъщисвам
чалъщисване
чам
чамав
чамов
чампари
чамсакъз
чанта
чантаджийски
чантаджия
чантия
чапкън
чапкънлък
чапкънски
чапкънство
чапла
чапраз
чар
чарда
чардак
чардаш
чарк
чарлстон
чаровен
чаровница
чаровно
чаровност
чародеен
чародеец
чародей
чародейка
чародейно
чародейски
чародейство
чартизъм
чаршаф
чаршафосам
чаршафосвам
чаршафосване
чаршийски
чаршия
час
часоброене
часов
часови
часовник
часовникар
часовникарски
часовникарство
часовников
часовой
часослов
част
частен
частица
частичен
частично
частник
частно
частно-
частност
чат
чат-пат
чатал
чаталест
чатбот
чатвам
чатване
чаткам
чаткам се
чаткане
чатна
чауш
чаша
чашка
чашковиден
чашкодрен
чаяние

частѝца1 ж. 1. Много малка част, много малък дял от нещо; късче. Всички атомни ядра са изградени от два вида основни градивни частици — протони и неутрони. || Обр. Мнозина преспанци бяха членове и помощници на тайната народна организация и всеки от тях се чувствуваше частица от нея. Дим. Талев. 2. Прен. Много малко количество или много малка степен. Суетността крадеше всеки ден в сърцето ѝ частица от любовта. Вазов. Една хилядна частица само от това, което беше ѝ казала, можеше да направи самата нея честита. Йовков. В тия думи има частица истина.

частѝца2 ж. Грам. Неизменяема, несамостоятелна част на речта, която служи за усилване смисъла на думите или изреченията или придава нови смислови отсенки, напр. бе, дали, ли, даже, да, не, ни, ще и др.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.