Речник

чай, чàят, чàя, мн. чàеве, чàя (сл. ч.), м. (кит.). 1. Само ед. Тропическо или субтропическо растение с вечнозелени листа, които съдържат кофеин. Thea sinensis. У нас започнаха да се отглеждат цитрусови растения и чай. 2. Само ед. Изсушени листа на това растение, от които се приготвя питие. На един от щандовете на Китайския павилион бяха изложени пакетчета от различни сортове чай. Купих си пакетче руски чай. 3. Топло питие от изсушените листа на това растение. Когато Бръчков изпи чая и се свести, той разказа подробно положението си. Вазов. Чаят ви е съвсем изстинал — каза тя на Борис. — Подайте чашата си да ви налея друг. Дим. Димов. Градчето вече се събуждаше, по улиците сновяха наежени от студа, още сънливи войници с баки димящ чай в ръцете. П. Вежинов. 4. Разш. Различни ароматни и лековити билки или цветове, от които се приготвя отвара за пиене обикн. при простуда, кашлица и пр. До зидовете растяха градински чай и къпини, пожълтели от есента, и шипки с оранжеви плодове. Дим. Димов. Гръден чай. Пирински чай. 5. Разш. Отвара от такива билки или цветове, употребявана за пиене. Приятен аромат на липов чай изпълваше тясната стаичка. П. Вежинов. 6. Остар. Прием или забава, където се поднася чай. Тя посещаваше всички балове и чаеве, винаги изрядно облечена, но в себе си чужда и отегчена. М. Грубешлиева. Чай с танци.