Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
ча
чавка
чад
чадо
чадски
чадър
чадърест
чадърче
чаен
чаир
чай
чайка
чайник
чак
чакал
чакалня
чакалски
чакам
чакане
чакмак
чакмаклия
чакъл
чакълен
чакълест
чакър
чакърест
чал
чалвам
чалване
чалгаджия
чалгия
чалгън
чалдисам се
чалдисвам се
чалдисване
чалма
чална
чалнат
чалтък
чалъм
чалъшкан
чалъщисам
чалъщисвам
чалъщисване
чам
чамав
чамов
чампари
чамсакъз
чанта
чантаджийски
чантаджия
чантия
чапкън
чапкънлък
чапкънски
чапкънство
чапла
чапраз
чар
чарда
чардак
чардаш
чарк
чарлстон
чаровен
чаровница
чаровно
чаровност
чародеен
чародеец
чародей
чародейка
чародейно
чародейски
чародейство
чартизъм
чаршаф
чаршафосам
чаршафосвам
чаршафосване
чаршийски
чаршия
час
часоброене
часов
часови
часовник
часовникар
часовникарски
часовникарство
часовников
часовой
часослов
част
частен
частица
частичен
частично
частник
частно
частно-
частност
чат
чат-пат
чатал
чаталест
чатбот
чатвам
чатване
чаткам
чаткам се
чаткане
чатна
чауш
чаша
чашка
чашковиден
чашкодрен
чаяние

чадъ̀р м. (перс.). 1. Предмет за пазене от дъжд или слънце във вид на полусфера от плат, който може да се опъва или свива около желязна или дървена пръчка. Заръси дъждец, аз разпнах чадъра си и продължих да съзерцавам. Вазов. 2. Остар. Шатър, палатка. Не сваря тамо Никола, / най сваря бели чадъри — / ноще е везир пристигнал. П. Р. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.