чадъ̀р м. (перс.). 1. Предмет за пазене от дъжд или слънце във вид на полусфера от плат, който може да се опъва или свива около желязна или дървена пръчка. Заръси дъждец, аз разпнах чадъра си и продължих да съзерцавам. Вазов. 2. Остар. Шатър, палатка. Не сваря тамо Никола, / най сваря бели чадъри — / ноще е везир пристигнал. П. Р. Славейков.
|