|
чак1 нареч. (тур.). 1. За означаване на голяма отдалеченост в пространството или времето. Ти отдека си? — От далеко, дядо — чак от Ханчетата. Елин Пелин. Спуснах се надолу по гората, че чак до полянката, която огражда кулата. Ст. Загорчинов. Чак до късно през есента ханът се пълнеше с хора. Йовков. Дядо Захари се измъчи да го донесе тук, а пък той може да оздравее чак след десет години. Елин Пелин. 2. За означаване на пределен момент, от който настъпва ново положение; едва. Захария се разприказва чак когато сложиха софрата, за да ги гостят — беше станало обяд. Йовков. Чак след като стъкми отново гостната и изчисти коридорчето, кухнята и голямата стая, тя се успокои. Г. Караславов. Вечерта, чак когато настъпи пълна тъмнина и никой не остана в полето, Еньо излезе с коня от другия край на гората. Елин Пелин. 3. За подчертаване на степента, в която се проявява някакво обстоятелство или качество. Три дни не са чак толкова и могат да се изтърпят. М. Грубешлиева. Людмила поклати глава. — Чак толкова лош не си — каза тя. — Но имаш слабости! А. Гуляшки.
чак2 частица. За усилване, подчертаване; даже, дори. И как още съм се трудил! — здравето чак съм си съсипал! Влайков. Мръкне — мине, вардя време, / чак и господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. Яворов.
|