|
чакмàк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Диал. Огниво, огнило. Бърка в джоба си, изважда кремък и чакмак, с разтреперана ръка наместя праханта и цък, цък — праханта се хваща. Блъсков. 2. Остар. Ударник на кремъклия пушка или пищов. Хай бог да те поживи, какво щях да направя — казваше Марко, като сваляше полека чакмака на пищова си. Вазов.
|