|
чакъ̀л, мн. няма, м. (тур.). Трошени или дребни речни камъни за настилка на път, за бетон и др. Няколко снажни девойки, седнали върху каменните блокове, чукат чакъл и пеят. Г. Караславов. Той седна върху чакъла, натрупан за настилка на шосето. Л. Стоянов.
|