|
чар, чàрът, чàра, мн. чàрове, м. Книж. Силна привлекателност, обаяние, прелест, очарование. Снажна бе царицата, с чар умееше да говори, да мята поглед и да склапя ресници — та го замая първата вечер още. Н. Райнов. Очите ѝ бяха светлосиви и блестящи и може би те бяха причината да се излъчва тоя чар от нея. Ив. Мартинов. Дърветата разтръскват росни листи и лъхат младост, чар и ведрина. Хр. Радевски.
|