|
чардàк, мн. -ци, м. (перс.). 1. Висока, обикн. покрита отгоре площадка на къща пред стаите. Ей изскочи стара майка / на висок и хубав чардак. Ботев. Къщата на чифлика беше голяма, двуетажна, с широка стряха и издаден отпред чардак, каквито са всички стари български къщи. Йовков. До къщата, над висок чардак се вие асма. Влайков. 2. Диал. Високо сводесто скеле, по което се разклонява и крепи лоза. 3. Диал. Легло върху високи колове или на разклонено дърво за пазач на градина, лозе и др. Влязохме в бостана и седнахме под високия чардак на пазача. Д. Немиров.
|