|
чарк, чàркът, чàрка, мн. чàркове, чàрка (сл. ч.), м. (перс.). Диал. 1. Зъбчато колело на часовник, машина. На масичката са натрупани разни чаркове, пружини, кутийки. А. Каменова. 2. Дъскорезница или работилница за гайтани и др., карана от вода. От дясно се редяха едни под други чарковете. Тия фабрики за гайтан, някога заглушително гърмящи с железните си вретена и колела, сега мълчаха гробно. Вазов.
|