|
чарòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е изпълнен с чар, който излъчва чар; очарователен, прелестен, обаятелен, омаен. Аз мислено витаех в други кръгозори, самотен и честит в чаровния свят на спомените и виденията. Вазов. Русалката все повече растеше в помислите ми, все по-чаровна и по-мила. Н. п. Филипов. Цялата гора стоеше притихнала, заслушана сякаш в някаква чудна приказка, в нечия тиха чаровна песен. Дим. Ангелов.
|