|
чарòвност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от чаровен; очарователност, прелест, омайност. И очите, и гърдите, и душите, упоени от чаровността и омаята на гледката, изпитваха оня екстаз от чисто и светло блаженство, с който само майката природа дарява ония, които умеят да я обичат. Вазов.
|