|
чародèен, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Който прави чудеса, действа чудотворно; вълшебен. За награда; чародейна теб сила ще дам. / Невредим ти ще бъдеш! Без грижи, / без боязън от смърт! К. Христов. Беше слушал от коларите, че мастиката е чародеен цяр за всякакви мъки. А. Гуляшки. 2. Който завладява с чара си; очарователен, прелестен, чаровен. Аз гълтах я с очи, с уста и с душа / на зимната нощ чародейната сладост. Вазов. Ти ела / и за радост и щастие безбрежно / чародейката песен запей. Дебелянов.
|