Речник

час, часъ̀т, часà, мн. часовè, чàса (сл. ч.), м. 1. Мярка, единица за време — една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на 60 минути. След половина час ход влязох в Белово. Вазов. Капнал от умора, аз бях спал няколко часа като убит. Йовков. Мина се час, два, три, наближи пладне. Елин Пелин. Тя броеше часовете и се вълнуваше. Дали Въкрил ще дойде пак? Г. Караславов. || Разг. Мярка за разстояние, което се изминава с ходене или с превозно средство. До града имаше около три часа път през полето. Дим. Талев. 2. Само ед. и членувано. В съчет. с числ. бройни — време от денонощието, определено с броя на такива единици според отдалечението му от средата на деня или от полунощ. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин. Когато към четири часа след обед приятелите се изправиха пред двуетажната жълта сграда, оттам излязоха калоферският даскал и синът му Христо. Ст. Дичев. Часът е пет, трябва да тръгваме. 3. Време, предназначено за учебни занимания, обикн. до 60 минути. Навън удари училищният звънец за влизане в час. Четвъртият час Шумът скоро престана. Учителите влязоха в класовете си и работата почна. Елин Пелин. || Лекция, урок, педагогическо занятие в учебно заведение. Понеже часовете ми бяха малко, като допълнителен предмет имах и няколко часа рисуване. Чудомир. 4. Изобщо време, момент, когато става нещо. Сега бяха най-тежките часове за селото. Откъм полето настъпваше царски аскер. Йовков. Най-сетне, тъкмо в най-тежкия час, дойде ни помощ. Дим. Талев. 5. Обикн. ед. Време, удобно, подходящо за нещо; подходящ момент. Огнянов мислеше, че часът за решителна борба не беше още настанал. Вазов. 6. Време от денонощието, определено, предназначено за нещо. Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката. Вазов. И бдят изменници, и всеки чака / часа Изгубен си, Асене, ти! К. Христов. Часът за отлитането беше точно определен. Елин Пелин. Приемни часове. □ Всеки час — непрекъснато, постоянно. Дванадесети час (книж.) — последен и решителен момент. До час (диал.) — до преди малко, до скоро. За час (диал.) — а) Много бързо, веднага; завчас. За час той догади каква е работата. Вазов. б) До преди малко, до скоро. Яно, каква е таз твоя промяна? / Весела беше за час и засмяна — / що е, че ходиш тъй неволна? П. П. Славейков. На добър ти (му, ѝ, им и т. н.) час! (разг., пренебр.) — можеш да си отидеш, да си заминеш, вече не се интересувам от теб. На добър час! — при изпращане или застигане на път, при започване на работа: добър успех, благополучие. На час по лъжичка (разг.) — по много малко. На (в) часа — веднага, моментално. Изпрати (го) на часа с таксито в болницата в града. Йовков. От час на час — а) От време на време. Кочияшинът пляскаше от час на час с бича си по костеливите гърбове на конете. Вазов. б) С всеки изминат час. Пекът става от час на час по-голям и ние усещаме по-силно умората от пътя. Величков. Полицейски час — време, през което гражданите не могат да се движат, да излизат по улиците. По, с (цели) часове — много продължително време. Двата славея заставаха всеки срещу своята другарка и пееха по цели часове, без да се поместят. Елин Пелин. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи. Йовков. Предсмъртен (смъртен, последен) час — времето непосредствено преди смъртта. В Люляково вече знаеха, че в предсмъртния си час Вълчан повикал, синовете си. Йовков. Това е въпрос на часове — много скоро може да настъпи. Удари часът (книж.) — настъпи решителният момент. Час по-скоро — колкото може по-скоро, по-бързо. Гледаше час по-скоро да се отдели настрана и да остане сам. Йовков. Час по час — много често, постоянно, непрекъснато. Тя час по час надаваше ухо, дано долови отнейде гласа на свирката му. П. Ю. Тодоров.