|
часòвник, мн. -ци, м. Уред за измерване на времето в денонощието. Майорът погледна часовника си и прибави: — Часът е дванайсет и половина. Точно в три тръгваме. Йовков. Стенният часовник в кабинета на баща му отброи мелодично дванадесет глухи медни удара. П. Вежинов. Джобен часовник. Ръчен часовник. □ Градски часовник — кула с часовник и камбана в центъра на населено място. Завиха в една тясна улица и в същия миг се чу да бие градският часовник. Йовков. По (под) часовник — с голяма точност, съвсем редовно, точно. Ханси закусваше под часовник, лягаше вечер под часовник и ставаше заран пак под часовник. Ст. Ц. Даскалов. Работи по часовник. Сверявам си часовника (книж.) — вземам предвид, съобразявам се с известно важно положение.
|