часовòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. (рус.). Остар. Въоръжен войник на пост; часови. Оттатък затворената врата се чуваха само стъпките на часовоя. Йовков. По дължината на окопите, и от двете страни, се мяркаха часовоите. Дим. Талев.