|
частѝца1 ж. 1. Много малка част, много малък дял от нещо; късче. Всички атомни ядра са изградени от два вида основни градивни частици — протони и неутрони. || Обр. Мнозина преспанци бяха членове и помощници на тайната народна организация и всеки от тях се чувствуваше частица от нея. Дим. Талев. 2. Прен. Много малко количество или много малка степен. Суетността крадеше всеки ден в сърцето ѝ частица от любовта. Вазов. Една хилядна частица само от това, което беше ѝ казала, можеше да направи самата нея честита. Йовков. В тия думи има частица истина.
частѝца2 ж. Грам. Неизменяема, несамостоятелна част на речта, която служи за усилване смисъла на думите или изреченията или придава нови смислови отсенки, напр. бе, дали, ли, даже, да, не, ни, ще и др.
|