|
чатàл м. (тур.). Разг. 1. Дърво или дървен прът, раздвоен като вила; разсоха. Спеше и Голям Борован свря в се удобно в клонестия чатал на един грамаден дъб. Дим. Ангелов. 2. Прен. Разг. Човешкото тяло от кръста надолу заедно с краката. Апостол спеше в една нива под стара клонеста круша. Разкрачил чатал, метнал ръце на две страни, той хъркаше с всичкото си гърло. Д. Немиров.
|