|
чàткам, -аш, несв., непрех. (тур.). Разг. 1. Издавам особен остър и откъслечен звук при удар по нещо. Бързо и силно чаткаха краищата на сабите на моите другари, като се блъскаха о стъпалата. Вазов. По паважа чаткаха копита, бичове свистяха из въздуха. А. Гуляшки. 2. Удрям, чукам с нещо твърдо, та се чува особен остър и откъслечен звук. Току свирне на кравите, чатка с огнивото и суче цигара след цигара. Кр. Григоров.
|