|
чау̀ш1 и чау̀шин, мн. чау̀ши, м. (перс.). Остар. 1. Старши сержант в турската армия. Върховен представител на султана остана чаушът, началник на жандармерията в Сопот. Вазов. 2. Въоръжен турски пазач.
чау̀ш2, мн. няма, м. (перс.). Десертно бяло грозде с едри топчести зърна.
|