|
чàшка1 ж. Малка чаша. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. Йовков. Той поръча чашка мастика, извади кутията и бавно започна да свива цигара. Г. Караславов. Кафена чашка. Ликьорени чашки.
чàшка2 ж. 1. Бот. Външна зелена обвивка на цвят на растение, която се състои обикн. от отделни листенца и служи за запазване на цвета от повреда. 2. Цвят на растение с чашковидна форма; венче. И засмените минзухари още по-весело разтвориха златните си чашки. Йовков. В прозрачния въздух се люлееха пъстри пеперуди, трептяха с крила между щедро, примамливо отворените жълти и червени чашки на лалетата. Дим. Талев. 3. Спец. Подобен на чаша порцеланов изолатор, за който се прикрепва телеграфна, телефонна и др. жица. Късно вечерта Петър Кацарев се уплашил и признал, че е чупил порцеланови чашки на телеграфните стълбове. Г. Караславов.
|