в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| вяждам се
вяждане
вял
вяло
вялост
вям
вяра
вярвам
вярване
вярно
вярност
вясвам
вясване
вятър
вятърен
вятърница
вятърничав
вятърничавост
|
вял, -а, -о, прил. (рус.). Рядко. Който е без свежест; увехнал. Той е едър, тлъст, с мазно лице, малко подпухнало и вяло. Л. Стоянов. || Който не проявява енергия, бодрост; муден, безжизнен, апатичен. Павел седеше на сундурмата пред къщи вял, тежък, гледаше лениво полето. Елин Пелин.
|