в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| вяждам се
вяждане
вял
вяло
вялост
вям
вяра
вярвам
вярване
вярно
вярност
вясвам
вясване
вятър
вятърен
вятърница
вятърничав
вятърничавост
|
вя̀рвам, -аш, несв., непрех. 1. Убеден съм в съществуването или осъществяването на нещо; приемам нещо за истина. Ти трябва да вярваш, че ще победим. Вазов. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин. 2. Имам доверие някому, уверен съм в нещо. Та аз на даскала му вярвам, няма да ни лъже. Ст. Даскалов. Аз твърдо вярвам, че занапред в Габаре ще живеем в съгласие и ред. Хар. Русев. 3. Мисля, смятам, допускам. Рекохме да не правим излишни разноски — затова вярвам, че ти няма да имаш нищо против. Елин Пелин. 4. Убеден съм в съществуването на свръхестествени, фантастични сили или същества. Прислужницата вярваше в духове и разправяше спиритическите си наблюдения. Дим. Димов. Вярвам в бога. □ Вярвай бога (разг.) — имай доверие, истина ти казвам. Не вярвам на очите (ушите) си (разг.) — силно съм изненадан от нещо, противно на очакваното. Не ми се вярва (разг.) — съмнявам се в истинността на нещо.
|