в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| вяждам се
вяждане
вял
вяло
вялост
вям
вяра
вярвам
вярване
вярно
вярност
вясвам
вясване
вятър
вятърен
вятърница
вятърничав
вятърничавост
|
вя̀ра, мн. вèри, ж. 1. Само ед. Твърдо убеждение в съществуването, осъществяването или истинността на нещо. Губя вяра в нещо. Твърда вяра. 2. Само ед. Увереност, доверие. Имам пълна вяра в някого. 3. Само ед. Убеждение, че създадените от религията или фантазията представи определят действителността. Вяра в задгробния живот. Вяра в духове. || Религия, вероизповедание. Православна вяра. □ На вяра (разг.) — на доверие, на кредит. Два-три деня той яде на вяра у Странджата. Вазов. Хващам вяра някому (разг.) — вярвам на някого.
|