в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| вяждам се
вяждане
вял
вяло
вялост
вям
вяра
вярвам
вярване
вярно
вярност
вясвам
вясване
вятър
вятърен
вятърница
вятърничав
вятърничавост
|
вя̀рност, верносттà, мн. няма, ж. 1. Истинност. Верността на този факт е доказана. 2. Пълно съответствие с действителността; точност. Верността и естествеността, с които е предадено всичко, придават висока цена на картината. Величков. 3. Силна, неизменна привързаност, преданост. Смая се везир с Гергана, / вярност в любов ѝ почете. П. Р. Славейков. Съпружеска вярност. Клетва за вярност.
|