кюмю̀р, мн. няма, м. (тур.). Диал. Въглища. Шопи гореха кюмюр ‒ те опустошаваха гората по този начин. Вазов. Той беше огняр ‒ / пренасяше с коша кюмюр. Вапцаров. Дървен кюмюр.