Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
кюлоти
кюлче
кюляф
кюмбе
кюмюр
кюмюрджийка
кюмюрджийство
кюмюрджия
кюнец
кюп
кюрк
кюркчия
кюския
кюспе
кютюк
кюфте
кючек

кюрк, кю̀ркът, кю̀рка, мн. кю̀ркове, кю̀рка (сл. ч.), м. (тур.). Остар. Горна дреха, подплатена с кожи; шуба. Пътниците носеха още черните си аби, мяркаха се и яркочервените подплати от лисичи кожи на женските кюркове. Г. Райчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.