к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| кюлоти
кюлче
кюляф
кюмбе
кюмюр
кюмюрджийка
кюмюрджийство
кюмюрджия
кюнец
кюп
кюрк
кюркчия
кюския
кюспе
кютюк
кюфте
кючек
|
кютю̀к, мн. -ци, м. (тур.). 1. Диал. Пън, дънер. Сега мама, като никога, повторно я е запалила. И видях, турна вътре един голям кютюк ‒ бъдникът било това. Влайков. 2. Диал. Дънер, главина на лоза. 3. Прен. Диал. Недодялан, тъп човек; дебелак, дръвник.
|