Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
кюлоти
кюлче
кюляф
кюмбе
кюмюр
кюмюрджийка
кюмюрджийство
кюмюрджия
кюнец
кюп
кюрк
кюркчия
кюския
кюспе
кютюк
кюфте
кючек

кю̀нец, мн. -нци, м. (тур.). 1. Ламаринена тръба за отвеждане на дим от печка в комин. От пробитите кюнци димеше, усещах как се дразни носът ми. Кр. Григоров. 2. Диал. Широка глинена тръба за водопровод и канализация.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.