к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| кюлоти
кюлче
кюляф
кюмбе
кюмюр
кюмюрджийка
кюмюрджийство
кюмюрджия
кюнец
кюп
кюрк
кюркчия
кюския
кюспе
кютюк
кюфте
кючек
|
кюп, кю̀път, кю̀па, мн. кю̀пове, кю̀па (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Голям глинен съд; делва. Веднага Селямсъзът хвърли настрана презръчника, улови котката на прозореца, преметна се през Варламовия зид и я натопи три пъти в кюпа с червената вапцилка. Вазов. Кюп за туршия. □ Слагам (поставям) всички в един кюп (разг.) ‒ не правя разлика между различни неща в известно отношение.
|