Посоки на миграцията от най-старо време до днес; днешните български емигранти на най-отдалеченото място от нас

Катя Исса
Университет по архитектура, строителство и геодезия

Резюме: В текста са анализирани посоките и проблемите на миграцията от и във България през различните исторически периоди. Акцентът е поставен върху взаимопрониква-нето на различните езици. Процесите на адаптация от страна на българските емигранти по света към новата страна, на интеграция с нейното население водят до все по-засилена употреба на чуждия език, докато функциите на първия (родния български) се капсулират единствено в домашна среда. За определен период от време се създава междинно говорно състояние, смесена реч, а след известно време цели конструкции от първия език поетапно се заменят с
чужди, докато чуждият език стане единствен в комуникацията на емигрантите. Така се стига до разбългаряване, разколебаване на идентичността, отдръпване от националните ценности. Алгоритъмът на процеса е свързан освен с времето, и с мястото, на което се намират нашите сънародници. Примерите в текста са от Австралия – „най-далечното място“, чиято локация оказва влияние както на етническото самоопределение, така и (най-вече) на степента на владеене на българския език.

Ключови думи: миграция, диахрония и синхрония, контактология, емигрантология