Етимология и семантична типология: регулярност на семантичния развой при българска глаголна лексика

Красимира Фучеджиева
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“,
Българска академия на науките

Резюме

Студията е посветена на семантичния аспект на етимологичния анализ. Тя е ориентирана предимно към етимологичната лексикографска практика в „Българския етимологичен речник“ (БЕР) и е фокусирана върху разкриване на типологията на семантичните промени в рамките на едно етимологично гнездо. Прилага се системен подход при анализа на деривационните процеси в рамките на праславянския отгласен ред *per-/ *pьr-/ *pаr- и се доказва регулярността на изследваните семантични преходи, като се прави и опит за установяване на мотивиращите признаци за развоя. Изследването е монолингвистично, базирано е на български езиков материал, извлечен от БЕР, и е диахронно ориентирано, но в редица случаи се прилага и синхронен подход на анализ, за да се изведат някои типологични особености, които се проектират и на диахронно равнище. Установяването на семантични закономерности и доказването на регулярност при семантичния развой е необходима опора за етимологизуването на голям по обем и разнообразен по произход лексикален материал. Резултатите от изследването могат да бъдат основа за различни изследвания в областта на семантиката както в синхронен, така и в диахронен план.

Ключови думи: етимология, семантика, семантичен развой, семантична типология