Калина Мичева-Пейчева
Никой не иска да бъде последна дупка на кавала – този израз в българския език има специфично значение: ‘човек без влияние, без авторитет’. Според многотомния „Речник на българския език“ фразеологизмът има няколко варианта с една и съща семантика: Последна (девета, десета) дупка на кавала съм. ‘Нямам влияние, не мога да окажа никакво въздействие някому, обикн. на служебното си място, в обществото’.
Фразеологизмите са изключително словно богатство, те придават на речта образност и емоционалност, но въпреки това все по-малко се познават и употребяват. Фразеологизмът последна дупка на кавала е един от малкото, които все още се срещат често. Например: Цялата вина ще се стовари върху най-беззащитния, върху деветата дупка на кавала – върху шофьора; Последна дупка на кавала ли са пешеходците?. Наблюдава се и разширение на значението му, при което започва да се отнася не само за отделни хора, но и за цели държави: В европейското състезание на народите през изминалата година бяхме девета дупка на кавала; А ако не бяхме ние първи да признаем Македония, щяха да са девета дупка на кавала!, както и за човешки дейности: Дипломацията – девета дупка на кавала; Защитата на животните е последна дупка на кавала. Тези употреби все още не са отразени в речниците.
Има и грешки, които произтичат от непознаването на смисъла на фразеологизма. Той не може да характеризира предмети, например: *Това яке вече е станало на последна дупка на кавала, трябва да го хвърля, или хора, които са претърпели неуспех, например: Иван закъсня за състезанието и финишира като последната дупка на кавала. Правилната употреба на фразеологизмите е част от нашата езикова култура.
в. „Аз-буки“, бр. 39, 1 – 7. X. 2026 г.