Миглена Михайлова-Паланска
При някои прилагателни имена от мъжки род, единствено число при обръщение се употребява т.нар. разширена форма: верен – верни, верни приятелю; мил – мили, мили сине; скъп – скъпи, скъпи мой, уважаем – уважаеми господине, беден – бедни, бедни човече. В писмен текст обръщението се отделя със запетая: Мили татко, как си?; Извинете, драги съседе, за безпокойството; Обичам те, скъпи.
Форми на прилагателни имена от мъжки род на -и се срещат и в съставни собствени имена. С тях се обозначават прозвища на лица: Крум Страшни, Симеон Велики, Сюлейман Великолепни, Иван Грозни, Лудвиг Благочестиви, които се изписват с главна буква. Форми на –и се срещат и в съставни названия на географски обекти. Първият компонент (формата на –и) винаги се изписва с главна буква, тъй като е част от собствено име. Когато вторият компонент също е собствено име, той също се изписва с главна буква: Бели Искър, Черни Осъм, Горни Лом. Когато вторият компонент е нарицателно име, той се изписва с малка буква: Нови хан, Добри дол, Тихи океан.
Разширените форми на прилагателните имена, завършващи на -и, са застъпници на старобългарски форми, които са били определени по значение. Те са се запазили само при прилагателни имена от мъжки род, единствено число: долен – долни (Долни Дъбник), горен – горни (Горни Дъбник), бял – бели (Бели Осъм), черен – черни (Черни връх).
в. „Аз-буки“, бр. 35, 3 – 9. IX. 2026 г.