Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, образувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи
Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи
Кристияна Симеонова Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и … Продължи
Сия Колковска Както всички знаем, съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч. при функционирането си като подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам и др. в изречението получават пълен член, а при употребата … Продължи
Илияна Гаравалова Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между … Продължи
Симеон Стефанов В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също … Продължи
Кристияна Симеонова От гледна точка на правописа на термини с променливо я много интересни са случаите на думи с две или повече ударения, при които е възможен дублетен изговор и съответно дублетен правопис. Това обикновено са сложни думи с главно … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от … Продължи
Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи
Кристияна Симеонова От българската граматика знаем, че в зависимост от службата си в изречението думите от мъжки род единствено число могат да се членуват с пълен член –ът или –ят или с кратък член, съответно -а или -я. Правилото е, … Продължи