Атанаска Атанасова Цитатът е текст (дума, израз, изречение), включен без изменение в друг текст, т.е. цитатът представлява точно предаване на чужд текст. Затова, когато цитираме, трябва да си даваме сметка за подводните камъни при цитиране. Те са няколко, а именно: … Продължи
Надежда Данчева Съществителното нарицателно лист има славянски произход. Формата ни отпраща към старобългарската дума листъ със значение ‘част от растение’. В повечето славянски езици думата се среща с две основни значения: ‘лист на растение’ и ‘лист хартия՚. В съвременния български … Продължи
Ванина Сумрова Със съществителни като роднина, хаймана и хайта назоваваме лица и от двата пола. В езика ни те са малка група, включваща имена като балама, маскара, мижитурка, пияница и др. Характерен за тях е завършекът -а или -я, както … Продължи
Симеон Стефанов Въпреки че в общуването често се чуват поздрави като Здравей, Радка!, Здравей, Калинка!, те са неправилни, защото в тях не е използвана звателната форма на съществителните собствени имена. Причината за това явление е изчезването на падежите в историята … Продължи
Симеон Стефанов В последно време в личното и професионалното си общуване особено често чуваме изрази като: *Здравей/те, Петър, *Здравей/те, Димитър, *Здравей/те, Иван и др., в които се забелязва неправилно изпускане на звателната форма. Причината за допуснатата грешка се дължи преди … Продължи
Жанета Златева Поради спецификата на инициалните съкращения като начин за назоваване често възникват колебания при съгласуването им по род в изречението. В езиковата практика се срещат два варианта.Единият вариант е съгласуване с рода на опорната дума от разгърнатото съставно наименование. … Продължи
Атанаска Атанасова Всички знаем, че за да бъдем успешни в общуването, трябва да подбираме думите и изразите си съобразно това, което искаме да кажем. Но понякога не успяваме да изберем най-подходящата дума поради незнание. Такъв е случаят с мога и … Продължи
Михаела Москова Според Официалния правописен речник на българския език глаголът излезна не съществува. Езиковата практика обаче сочи друго. В нея се наблюдава сравнително честа употреба на форми на глагола излезна, за това свидетелстват примери 1. и 2., извлечени от различни … Продължи
Малина Стойчева В съвременния български език прилагателните образуват формите си за среден род обикновено с окончание -о: хубаво, високо, голямо. Прилагателните имена от типа бивш, нисш, висш обаче в среден род имат окончание -е: бивше, нисше, висше. Срещащите се в … Продължи
Атанаска Атанасова Бройната форма в българския език е специална форма за мн. ч. при съществителните имена от мъжки род. Тя е наследник на двойственото число в старобългарски, което не се пази днес. Тази форма се употребява след числителни бройни имена, … Продължи