Малина Стойчева Появата на новата официална валута у нас поставя въпроса за употребата на формите на думата, която я означава – евро. Съществителното име евро в българския език е от среден род според формални показатели – думата завършва на о. Така тя се съчетава с … Продължи
Ивелина Стоянова Има група сложни наречия, които са образувани чрез удвояване на единичното наречие. Те се пишат полуслято, например бързо-бързо, далече-далече, едва-едва, много-много и други. При голяма част от тези наречия се придава усилено значение на единичното наречие – бързо-бързо … Продължи
Ивелина Стоянова В едно интервю, излъчено наскоро, гостът говореше за мерките, които трябва да предприемат министерствата на отбраните на страните от Европейския съюз във връзка с плана за превъоръжаване на Европа. Имаме ли обаче *министерства на отбраните? А *министерства на … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Историческите явления са оставили следи в съвременния български език. Запитвали ли сте се защо глаголите въодушевявам, въодушевя се пишат без л, а въодушевление с л? Всъщност в тези сродни думи се проявява явлението, наречено вмъкване (епентеза) на съгласната [л], типично за фонетиката на старобългарския език. По … Продължи
Светла Коева Чатджипити се употребява и като нарицателно име (подобно на ксерокс и памперс) за назоваване на различни големи езикови модели, които се използват за диалог с човека. За разлика от Чат Джи Пи Ти, което е името на конкретен популярен модел. През … Продължи
Диана Благоева Една наскоро издадена детска книжка носи заглавието „Инатото мече“. Тук прилагателното име инатото е употребено неправилно. Както е посочено в „Официалния правописен речник онлайн“ и в „Речника на българския език онлайн“, съществителното инат се употребява като неизменяемо прилагателно, което означава, че то няма форми за … Продължи
Диана Благоева В българския език характерна историческа фонетична промяна е преходът на съгласните [г], [к], [х] съответно в [з], [ц], [с] в позиция пред предна гласна. Езиковедите наричат този звуков закон втора палатализация. Въпреки че той отдавна е престанал да действа, резултатите от него са … Продължи
Ванина Сумрова Освен познатите и употребявани мъжколични числителни бройни като двама, трима, четирима, петима, шестима в езика ни има и други подобни форми, днес вече остарели и диалектни, фиксирани в литературата и фолклора: двамина, тримина, четирмина (и съвсем рядкото четиримина), петмина, шестмина, седмина, осмина, деветмина, десетмина, отразени в граматики и в „Речника на българския език“. В лексикографските архиви се срещат … Продължи
Ивелина Стоянова Много хора по аналогия с прилагателното взаимен и наречието взаимно допускат грешка в изписването на глагола заимствам, като добавят още една представка в-. Затова виждаме често грешни употреби, например: *Управляващите трябва да взаимстват идеи и от други държави; *Много наши университети изцяло взаимстват програми от чужбина. Трябва да … Продължи
Сия Колковска В речевата практика срещаме употреби на названията кромид лук и праз лук, включващи първи компоненти, които са членувани с пълен или кратък член и имат вида кромидият (или кромидия) лук и празият (или празия) лук. Такива употреби може да се срещнат и в писмени текстове, достъпни в интернет пространството, какъвто … Продължи